Прокуратура ще плати 1,8 милиона лева обезщетение за делото Октопод
Прокуратурата е наказана дефинитивно да заплати 1 800 000 лева /ЕДИН МИЛИОН И ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА/ на частна компания, оповестява Bird.bg. Рекордното обезщетение е постановено с необжалваемо решение на Върховния Касационен Съд от 12.08.2022. Фирмата е понесла основни материални вреди от дейностите на прокуратурата, споделя съдът. Тази сума е без казус в българската правосъдна процедура – и ясно илюстрира по какъв начин прокурорските беззакония (защото те са избрани като тъкмо такива от ВКС) в действителност излизат доста, доста скъпо на нас, българските данъкоплатци.
Предисторията
Дружеството Голд Лизинг ООД има предмет на активност предоставяне чартърен и действен лизинг на леки и лекотоварни коли. Или по-скоро е имало, преди господа каскетите да го бастисат. В началото на 2010, в разгара на вихрещата се цветановщина, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата нахлуват в офиса на компанията и стремително изземват всички служебни компютри и десетки чували с документи.
Това се случва в границите на мега-операцията " Октопод ", от която в последна сметка единствено една дребна част стигна до съд – така наречен " Малък Октопод ". Та този " дребният " дълго време се джурка (по израза на Георги Чолаков) из съдилищата, като в последна сметка минава и през към този момент закрития Спецсъд. Почти никой не беше наказан по това дело, в това число и фамозния Трактор, а от седем месеца то е оповестено за решение във Върховен касационен съд. Така че финалът се чака да настъпи скоро, та в случай че ще и да е незнаен.
Така или другояче, силовото изземване на, всъщност, индустриалните активи на сдружението водят до това, то в последна сметка да се елементарни с бизнеса си. И това е по този начин, тъй като прокуратурата неведнъж отхвърля да му върне компютрите и документите – или най-малкото да му даде копия – с цел да може да продължи комерсиалната си активност. И по този начин четири години, до момента в който най-после (през 2014) прокурорите тихомълком приключват досъдебното произвеждане. Въпреки това, обаче, даже и по-късно те не престават да не връщат на компанията активите, нужни за активността и. И по този начин до ден-днешен – сами сметнете какъв брой години са това. Същевременно, компанията банкрутира. Повечето компании, изключително във финансовия бранш, не биха могли да устоят и 4 месеца в случай че бъдат изтърбушени по този метод – пък какво остава за 4 и повече години.
Делото и Рекордната Сума
На фона на общи търговски загуби в размер на 1.6 милиона лв., компанията се взема решение на единствената допустима – и в същото време нетрадиционна – стъпка, а точно, да съди самата Прокуратура на Република България за вреди. Това обаче не е толкоз елементарно, едвам напишеш и входираш една искова молба. През годините редица съдилища, изключително на окръжно и апелативно равнище, действително решаваха, че Прокуратура на Република България няма по какъв начин да носи имуществена отговорност за увреда на юридически лица – а единствено за увреда на физически лица. Най-често срещаният случай, несъмнено, е за нелегално упрекнати и/или държани в ареста хора – и точно такива проблеми образуват всеобщата процедура по стотиците каузи водени против Прокуратура на Република България всяка година. Но да убедиш съдиите да присъдят обезщетение на юридическо лице се оказва нелека задача.
Това ясно се вижда от претекстовете, да вземем за пример, на първата инстанция Софийски градски съд – където в началото сдружението губи делото. Логиката на арбитър Маргарита Георгиева е леко странна, бихме споделили ние. От една страна, тя приема, че многогодишното безучастие на прокуратурата е противоправно (т.е. незаконно). От друга страна обаче, тя не приема, че вредите за сдружението се настъпили точно заради това безучастие. Иди, че разбери – забавно от какво друго ще да са настъпили, тогава?! Така или другояче, САС обаче обръща решението на Софийски градски съд – и присъжда 800 хиляди лв. главница, плюс законна рента от датата на завеждането на делото. Решаващият претекст на САС е точно този – прокуратурата носи имуществена отговорност за бездействието си. Съдът даже показва, че персонално отговорни са съответните наблюдаващи прокурори – само че съгласно закона, масрафа го заплащат не те персонално, а техният шеф (т.е. ПРБ).
И по този начин стигаме до 31.01.2022, когато в намерено правосъдно съвещание Върховен касационен съд преглежда делото. Прокуратурата даже не си прави труда да прати представител в зала, очевидно с цел да не бере позор. Макар и двете страни да апелират въззивното решение, Върховен касационен съд е позволил касационно обжалване единствено по жалбата на компанията – касационната тъжба на Прокуратура на Република България е отрязана напълно. Адвокатите на сдружението показват изобилна процедура на Съд на Европейския съюз и ЕПСЧ по време на плеадоариите – до момента в който прокуратурата не посочва… нищо.
Предисторията
Дружеството Голд Лизинг ООД има предмет на активност предоставяне чартърен и действен лизинг на леки и лекотоварни коли. Или по-скоро е имало, преди господа каскетите да го бастисат. В началото на 2010, в разгара на вихрещата се цветановщина, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата нахлуват в офиса на компанията и стремително изземват всички служебни компютри и десетки чували с документи.
Това се случва в границите на мега-операцията " Октопод ", от която в последна сметка единствено една дребна част стигна до съд – така наречен " Малък Октопод ". Та този " дребният " дълго време се джурка (по израза на Георги Чолаков) из съдилищата, като в последна сметка минава и през към този момент закрития Спецсъд. Почти никой не беше наказан по това дело, в това число и фамозния Трактор, а от седем месеца то е оповестено за решение във Върховен касационен съд. Така че финалът се чака да настъпи скоро, та в случай че ще и да е незнаен.
Така или другояче, силовото изземване на, всъщност, индустриалните активи на сдружението водят до това, то в последна сметка да се елементарни с бизнеса си. И това е по този начин, тъй като прокуратурата неведнъж отхвърля да му върне компютрите и документите – или най-малкото да му даде копия – с цел да може да продължи комерсиалната си активност. И по този начин четири години, до момента в който най-после (през 2014) прокурорите тихомълком приключват досъдебното произвеждане. Въпреки това, обаче, даже и по-късно те не престават да не връщат на компанията активите, нужни за активността и. И по този начин до ден-днешен – сами сметнете какъв брой години са това. Същевременно, компанията банкрутира. Повечето компании, изключително във финансовия бранш, не биха могли да устоят и 4 месеца в случай че бъдат изтърбушени по този метод – пък какво остава за 4 и повече години.
Делото и Рекордната Сума
На фона на общи търговски загуби в размер на 1.6 милиона лв., компанията се взема решение на единствената допустима – и в същото време нетрадиционна – стъпка, а точно, да съди самата Прокуратура на Република България за вреди. Това обаче не е толкоз елементарно, едвам напишеш и входираш една искова молба. През годините редица съдилища, изключително на окръжно и апелативно равнище, действително решаваха, че Прокуратура на Република България няма по какъв начин да носи имуществена отговорност за увреда на юридически лица – а единствено за увреда на физически лица. Най-често срещаният случай, несъмнено, е за нелегално упрекнати и/или държани в ареста хора – и точно такива проблеми образуват всеобщата процедура по стотиците каузи водени против Прокуратура на Република България всяка година. Но да убедиш съдиите да присъдят обезщетение на юридическо лице се оказва нелека задача.
Това ясно се вижда от претекстовете, да вземем за пример, на първата инстанция Софийски градски съд – където в началото сдружението губи делото. Логиката на арбитър Маргарита Георгиева е леко странна, бихме споделили ние. От една страна, тя приема, че многогодишното безучастие на прокуратурата е противоправно (т.е. незаконно). От друга страна обаче, тя не приема, че вредите за сдружението се настъпили точно заради това безучастие. Иди, че разбери – забавно от какво друго ще да са настъпили, тогава?! Така или другояче, САС обаче обръща решението на Софийски градски съд – и присъжда 800 хиляди лв. главница, плюс законна рента от датата на завеждането на делото. Решаващият претекст на САС е точно този – прокуратурата носи имуществена отговорност за бездействието си. Съдът даже показва, че персонално отговорни са съответните наблюдаващи прокурори – само че съгласно закона, масрафа го заплащат не те персонално, а техният шеф (т.е. ПРБ).
И по този начин стигаме до 31.01.2022, когато в намерено правосъдно съвещание Върховен касационен съд преглежда делото. Прокуратурата даже не си прави труда да прати представител в зала, очевидно с цел да не бере позор. Макар и двете страни да апелират въззивното решение, Върховен касационен съд е позволил касационно обжалване единствено по жалбата на компанията – касационната тъжба на Прокуратура на Република България е отрязана напълно. Адвокатите на сдружението показват изобилна процедура на Съд на Европейския съюз и ЕПСЧ по време на плеадоариите – до момента в който прокуратурата не посочва… нищо.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ